събота, 19 август 2017 г.

Поморийската гробница

"Гробница" условно казано, защото очевидно тя гробница не е била.









А този надпис оказва мигновен чудодеен ефект върху нашего брата туриста - той се чувства задължен да се изкачи на секундата горе, за да не се мине нещо. Ние двете бяхме като че ли единствените, които се съобразихме с молбата. Може би би имало някакъв резултат, ако напишат, че на насипа е пълно със змии, тъй като учтивите молби не вършат работа.

Не, тази котка наистина се брои за човек

Максимий е котарак с мнение, който отстоява себе си като пълноправен член на семейството и с всички сили ни напомня за нарушените си права. Тъй като забравям да му направя капучино сутрин, той редовно ми обира пяната от моето с ясния знак, че така не бива. При всеки сгоден случай си сервира сам от всяко едно от нашите ястия, до които се докопа, движен от разбирането, че да не се предвижда порция и за него, е една голяма неправда.






Колкото Максим е стриктен в увардването на правата си, толкова по отношение на правилата е ларж към себе си и си дава многократно толеранс, защото все пак не може да помни всичко. И съседите често ме чуват да изревавам с пълно гърло една от трите най-често използвани думи у нас: Максиме!. По-скоро МАКСИМЕ!  Не помага, но ми дава усещането, че все пак правя нещо.



вторник, 8 август 2017 г.

Насред приказката

"Около парка за четвърт час изникнали толкова големи и малки дървета, къпини и трънаци, преплетени едни в други, че нито звяр, нито човек можели да преминат през тях. Цялата тази растителност образувала тайнствена преграда, която пазела входа на замъка и го скривала от хорските очи. "


През това време на километри оттам в друг един софийски парк бродели




 

вторник, 1 август 2017 г.

На кого, на кого? 😛

Мойто дете си водело записки в училище.
Без да го карат дори. 

Ма на кой ми прилича това дете, че не мога да се сетя 💜💚