Някои наблюдения върху Дядо Коледа

Понеже от Игнажден започвали коледните празници е време да му обърна малко внимание на Дядо Коледа, бивш Дядо Мраз, което име му отиваше доста повече, защото навяваше асоциации за мраз, зима, преспи, пъртини, ледени висулки, шейни и тем подобни. Изобщо някак изглеждаше по-величествен и строг, което пък правеше вероятността да те погледне сурово затова, че не си слушкал, и да ти се размине подаръкът по-реална. Днешният Дядо Коледа е просто един дебеличък дядка, безобиден и вял, и кой знае колко не успява да внуши респект еле пък да те лиши от подарък, но това са някакви си мои разсъждения. 

При нас Дядо Коледа леко подрани тази година. Ние си му написахме чинно писмо. Подходихме малко мързеливо обаче като си спестихме размотаването до пощата и просто го оставихме на прозореца, разчитайки някое услужливо птиче да го отнесе където трябва. Прилъгахме птичето с малко трохички както си му е редът.

За късмет същия ден заваля сняг и картината доби най-сетне малко зимни краски.

Много изпълнителен и без да проверява дали сме слушкали, Дядо Коледа донесе първите няколко подаръка предсрочно. Обеща обаче и на Коледа да се яви.

След това осъществихме и няколко лични срещи, на които той се представи горе-долу убедително.

Сравнихме обаче представата си за него от приказките с вида му на живо и се получи ето това.

Ние си имаме една много любима книжка с прекрасни илюстрации ("Весела Коледа" на Ангелина Жекова) и в нея Дядо Коледа е такъв един много жизнерадостен, със закачлив поглед и бръчици от смях в ъгълчетата на очите, изобщо има вид на някой, който много се радва на живота. В реалния живот Дядо Коледа е наврян под една шапка и затова няма шанс да срещнеш погледа му и да определиш дали е закачлив или нещо друго. Общо взето от това, което остава видимо, няма и помен от смях нито в очите, нито в извивките на устните и може би затова малките дечица доста ги е страх от него и мине не мине някое разплакано хлапе се скрива в майка си.

При Снежанка нещата са една идея по-добре, на живо също е доста мила и симпатична. Обикновено.

Тя също си има лошите моменти, но те са сред необработените кадри само за нас си.

И така - Здравейте, деца, хо-хо-хо!

Следва едно дълго, дълго препитване с не много ясна цел, защото и тези деца, които казват стихче или песничка получават подарък, и тези, които нищо не казват, пак получават подарък.

Едно малко момиченце обобщи типичните за присъстващите състояния ето така:

1. Супер, Дядо Коледа е тук!!!

2. Чакането се проточва, лек спад на ентусиазма, но все още се държим.

3. Добре деееее, кога ще дойде МОЯТ ред??!

Следващата ни среща е на Коледа ;)