Те ни бяха ушити от чудесната Вили от http://www.cattt-handmade.blogspot.com/, която при изработката изцяло се съобрази с всички мои капризи, за което много й благодаря.
Но това е така да се каже прозаичната страна на нещата, която си я знам само аз.
Според М. в действителност двамата Гъбчовци имат доста по-заплетена и драматична съдба.
В сравнително кратката й версия тя е следната - жертви на горски пожар, Гъбчовците попадат при нас благодарение намесата на една катеричка, която ни ги изпрати грижливо опаковани в колет “за да не им се блъскат главичките във влака”. Цялата история е развита до неподозирани дълбини – как станал пожарът (един ловец “си метнал” фаса – “негодник!”), как изгорял само старият дъб, под който била къщичката им (“не цялата гора, мамо, само дъбА”), каква била къщичката (рисувахме я), как катеричката ги намерила на сутринта сгушени едно в друго (“мииииличките”), как се чудила първо дали да не ги прати на Албена и Стефан (няма да ви обяснявам кои са те, че ще ви дойде много), как после ги успокоила, че при нас ще им бъде “мноооого приятно” и т.н. Имаше и обяснения за тяхната майка Гъбка, какво се било случило с нея, но да не тръгвам по тази сюжетна линия, че наистина е дълго.
В общи линии Гъбчовците са малко нещо вълшебни, но само когато никой не ги вижда, през останалото време са “като кукли”. Нощем пеят и й разказват истории на ушето, но тихичко да не я събудят.
Първата ни работа беше да заведем Гъбчовците на село и да ги запознаем там с някои животни. За другите ни преживелици с тях ще разказваме по-нататък.
Няма коментари:
Публикуване на коментар