Пред паметника му в София и тази година беше пълно с българи, имаше много, много деца, имаше хора на всякаква възраст. Чакахме на опашката да минем да оставим цвете и слушахме гайди. Млад мъж точно пред мен с толкова искрено и дълбоко чувство застана на едно коляно и мълчаливо в душата си се помоли. И на мен ми течаха сълзи.
Защо застаналите на пост гвардейци не бяха в красивите си униформи, а в грозни шинели? А бронираните машини, които прииждаха, и загражденията, които вече бяха започнали да стоварват? Него това не може да го омерзи, тази чиста душа. Но аз се почувствах омерзена. Нарочно отидох преди 15 ч., защото не исках да ми проверяват документите като на престъпник, за да ми позволят да се приближа до това свято място. И въпреки това си тръгнах омерзена. А отвратителният, срамен цирк, който последва вечерта на същото място, не искам и да коментирам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар