Цветове : 2016

сряда, 21 декември 2016 г.

четвъртък, 8 декември 2016 г.

неделя, 4 декември 2016 г.

Тя.: Искаш ли да играем на загадки?
Аз: Ми не много...
Тя: Айде де. Имаме право на два опита. Дори може ти да си първа, ако искаш.
Аз: Уф, добре. Най-добрият приятел на човека?
Тя: Тялото?
Аз: Хаха. Не.
Тя: Детето?
Аз: Хахахаха. Добър опит. Мне.
Тя: Е, ти все такива ги измисляш...

- - -

Тя: Любимото ми ядене?
Аз: Сладолед.
Тя: Не позна!
Аз: Пържени картофи.
Тя: Изобщо не. Хайде, имаш право на още опити, давай.
Аз: Шоколад, пилешки крилца, пуканки, торта... (изреждам още десетина, за които се сещам).
Тя: Не!

Аз (с неподправен интерес този път): Кое е?
Тя: Скариди.
Аз: Моля?! И откога?
Тя: Помолила съм баба да ми направи за Никулден. Мисля, че много ще ми харесат.

събота, 3 декември 2016 г.

село Велиново

Пак малко из Трънския край бяхме ние. Този път ред беше на село Велиново, което изглежда така все едно кара последните си дни. А някога е било многолюдно, личи си по старите, грохнали сега, къщи, които са били нагъсто и са приютявали голяма челяд. После повечето хора са избягали в Перник, София или поне в близкото Филиповци. Мъжете пък които останали, по-голямата част работели в близката мина "Злата" (затворена през 70-те) и както ми разказа една мила баба: "Изпоразболяха се и измряха, останахме без мъже тука".
А мястото е красиво, красиво...

сряда, 30 ноември 2016 г.

Мисловщички манастир

Този късносредновековен манастир днес е в плачевно състояние, въпреки че се вижда, че е имало опит да се извършат някакви укрепителни работи, но вероятно както често се случва не са набрани достатъчно средства те да продължат. Манастирът се намира в живописното дефиле на р.Клисура. За да се стигне до него се спира на самото шосе между селата Филиповци и Велиново, прескача се мантинелата, където е оставен знак - икона на Богородица, слиза се по няколко дървени стъпала, направени от нечия грижлива ръка, и се продължава по горска пътечка. Минава се по дървено мостче над реката и след едноминутно изкачване се озоваваш пред някогашния манастир. Старите снимки, изложени в църквата, дават известна представа за неговата жилищна и стопанска част, които днес вече ги няма. Останала е църквата, градена от ломен камък и хоросан с под от римски плочи. Някога цялата е била изписана отвътре, днес са запазени само няколко фрагменти главно около олтара.