силует 254789614

За вечеря има шоколад

загадки

Тя.: Искаш ли да играем на загадки?
Аз:  Ми не много...
Тя:  Айде де. Имаме право на два опита. Дори може ти да си първа, ако искаш.
Аз:  Уф, добре. Най-добрият приятел на човека?
Тя:  Тялото?
Аз:  Хаха. Не.
Тя:  Детето?
Аз:  Хахахаха. Добър опит. Мне.
Тя:  Е, ти все такива ги измисляш...


- - -

Тя:  Любимото ми ядене?
Аз:  Сладолед.
Тя:  Не позна!
Аз:  Пържени картофи.
Тя:  Изобщо не. Хайде, имаш право на още опити, давай.
Аз:  Шоколад, пилешки крилца, пуканки, торта... (изреждам още десетина, за които се сещам).
Тя:  Не!

Аз (с неподправен интерес този път):  Кое е?
Тя:  Скариди.
Аз:  Моля?! И откога?
Тя:  Помолила съм баба да ми направи за Никулден. Мисля, че много ще ми харесат.

село Велиново

Пак малко из Трънския край бяхме ние. Този път ред беше на село Велиново, което изглежда така все едно кара последните си дни. А някога е било многолюдно, личи си по старите, грохнали сега, къщи, които са били нагъсто и са приютявали голяма челяд. После повечето хора са избягали в Перник, София или поне в близкото Филиповци. Мъжете пък които останали, по-голямата част работели в близката мина "Злата" (затворена през 70-те) и както ми разказа една мила баба: "Изпоразболяха се и измряха, останахме без мъже тука".
А мястото е красиво, красиво...