Местата от моето детство

Банята в Овча Купел.
Една великолепна сграда, която днес е в безобразен вид благодарение грижите на общината и министерството. Бях я снимала за последен път преди 5 години. Оттогава нещата са се променили към още по-лошо. На покрива й все така растат брези, вътрешността е все така разбита и опожарена, а отвън фасадата е дори още по-осакатена, сдобила се е с някакви графити и почти няма оцелял здрав прозорец.

Като малка баба ме водеше тук на баня, къщата ни строена преди 9 септември като извънградска вила нямаше баня. Впрочем целият квартал идваше тук на баня. Това беше докъм 4-та ми година, но още си спомням билетчетата, дървените налъми, мозайките, басейните с минерална вода и огромната пара, тасовете, с които се поливахме. Имало е даже и теляци по разказите на баба.

Водата тук е лековита. Днес обаче се излива в коритото на Владайската река...

Към Банята имаше прекрасно поддържан парк още от царско време с алеи, езерца с бели и розови водни лилии и рибки, много, много цветя и редки дървесни видове. Имаше градинари, шумата се събираше през есента, тревата се косеше, цветните лехи бяха безупречно подредени. Днес всичко е обезобразено, няма помен от цветя и рибки и езерцата са пълни с боклуци. 

 Къде си, мое красиво детство? 

Архив от октомври 2007

 Август 2012

  

Езерцата. Останки.