Обсадени сме:) От 4-5 дни е така и засега няма изгледи да отмине. От време на време сядаш ненадейно върху някоя и се оказва, че си й смачкал главата и трябва да се лекува или я настъпваш на паркета и трябва да й правиш нова опашка.
Не е проста работа, има си ритуал. Започва се с една сутрин, обикновено се слага на ръба на близката чаша или купичка. Първия път попитах какво прави там. "Гледа през прозорчето". Хм:)
Ето така гледа.
"Добре де, какво гледа?"
"Ами дали има други змиички. Не обича да е сама. А майка й я няма."
"Къде е ?" - продължавам да разпитвам.
"На пазар." - отговаря ми и прави още една.
Сега вече са две "змиички". И двете гледат през прозорчето. И винаги се казват Ранка и Занка:)
Това е за първите две само, има си ред:) Следващите нямат имена, но всичките са настанени да гледат през прозорчето.
След това вече им изгубваш бройката.
И превземат лека полека хола.
Няма коментари:
Публикуване на коментар