Глина и боички

Един следобед, в който не ни се излизаше навън, се заехме да си направим фигурки от глина. Бабарарти (напоследък се подвизава с това име, ние нямаме нищо против) си избра картинки от едни книжки за оцветяване, които аз изрязах, и после ето какво стана:

Първи беше китът. Всъщност бил женски кит. "Момиченце!" - многозначително ме погледна. Бабарарти очерта с молив контурите, аз малко помагах, защото й беше трудно да натиска върху глината,

и след това започна веселата част - боядисването, където категорично беше отказано всякакво вмешателство от моя страна. "Аз, аз, аз!"

И понеже нали женски кит, нашият се сдоби с мигли. "На картинката е момченце и си няма." Важно уточнение.

После направи черешки, главно защото трябваше да изпробва червената боя, голям мерак.

И пак забавната част с четката.

Нататък - розовото фламинго, на което Бабарарти ужасно много държеше.

Направи си розово от бялата и червена боя и проточи езиче. Езикът много помага при рисуването, не знам при вас как е.

После круша, жаба и звезда.

Това се получи накрая и докато фигурките съхнеха на балкона, ние лепихме шапките на едни жълъдчета, но за това някой друг път.

Честно казано аз бях по-изморената от двете, а само си щраках. А да, после и чистих.